Бог е близо

„Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него“ (Пс. 42, ст. 6*).

Едно от първите неща, които научих в неделното училище, е, че все някое от децата ще плаче за родителите си. Всяка неделя поне едно дете избухва в сълзи, след като хората, които го карат да изпитва сигурност, напускат стаята.

Внимателно обяснявам на всяко от децата, че родителите му са близо, че са го довели тук, за да му помогнат да научи нещо. Това не означава, че са го изоставили или че ще бъдат разделени за дълго време. Тогава, когато някое конкретно предизвикателство внесе объркване в моя свят и ме остави с чувството на безпомощност, аз разбирам как се чувстват децата. Като погледна назад, се питам: „Защо се страхувах? Защо животът беше толкова труден? Защо се чувствах самотна?“ Господ беше близо, като ме наглеждаше, но и позволяваше да се уча и изграждам характера си.

Сега, когато някоя трудност ме кара да чувствам, че Бог е далеч, аз мисля за тези разстроени деца по време на неделното училище. Тогава с подновена увереност аз си повтарям: „Бог е близо“.

Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2016-10-08 

* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013