„Ръкавицата“ или „Ръката“?

„По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек. По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.“ (Псалми, гл. 118, ст. 8-9*)

„Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа. (Книга на пророк Йеремия, гл. 17, ст. 5*, по-тъмният шрифт е наш)

„Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник, надеждата му е у Господа, неговия Бог“ (Псалми, гл. 146, ст. 5*, по-тъмният шрифт е наш)

Кое е първото, до което се докосваш, когато хванеш за ръката някого с ръкавици? Какво усещаш след това? Топлина, движение, но и синтетика, велур или набук. Първото, което усещаш и до което се докосваш, е ръкавицата. 

Това са наивни въпроси, които често пренебрегваме, тъй като отговорът се подразбира от само себе си. Често подхождаме по същия начин и към духовните въпроси, на които знаем отговора, а дори и сме го напомняли на някого другиго. Наивните лесни въпроси всъщност ни връщат на земята и ни правят малко по-ниски, по-малки и по-отворени да слушаме и възприемаме.

Ето един отново наивен въпрос: кое е първото, което виждаш, при опасност, обида, разочарование, но и при радост, благодарност, при подарък и помощ? Виждаш човек или група хора, стоящи зад ситуацията. Дори за ситуации и обстоятелства, за които трудно биха се намерили „виновни“, ние ще открием, ако ни е засегнало достатъчно. За забавянето на опашката в магазина пред теб ще да е виновен по-бавният човек на касата, от там закъснението ще се прехвърли и върху теб, ще изпуснеш автобуса, който е можел да не тръгне под носа ти, за което ще е виновен шофьорът. В бързането ще си притичал пред автомобил, чийто шофьор отдалече те е видял и те е пуснал да минеш дори неправомерно пред него на червено на светофара. Едва спирайки пред затворените врати на автобуса, осъзнаваш, че е можело да загинеш от невнимание, но някой е спрял и ти е дал път, и е опазил живота ти.

Като помислим за всички тези малки и незначителни на вид ситуации в живота ни, често отсъждаме много повърхностно и даваме оценки на „ръкавиците“ около нас: добър човек, бавен човек, бутащ се човек, несъобразителен човек, опасен човек, позитивен човек, отзивчив човек.

Общото между всички тях е че са хора – физически присъстващи, обозрими, достъпни за допир, те са материя. Желанието за някаква сигурност ни подмамва да гледаме на външното и физическото, това, което може да бъде докоснато. Вярата гледа на невидимото. Тя невинаги е нещо естествено и присъщо за човека и изглежда сякаш имаме нужда от малко въображение, за да можем да си представим в какво всъщност вярваме и на какво разчитаме. Бог разбира това.

Господ обаче ни призовава към нещо много важно, напомня ни на много места в Библията: да не се уповаваме и надяваме на хора.

Хората сами по себе си могат да притежават различни добри характеристики. Имаме приятели, доказали верността си във време и ситуации, но същите тези приятели невинаги са до нас при нужда. Всъщност това би било невъзможно, защото иначе щяха да са бог. Причината, поради която Бог допуска ограничените ни възможности и човешка доброта да водят до разочарование, е за да ни покаже „Ръката“, а не „ръкавиците“.

Бог предупреждава многократно народа на Израил да не си прави и да не служи на други богове (идоли), а да се покланя и да разчита само на Яхве. 

Твой бог е само това, на което уповаваш. То ще приеме любовта ти и почитта ти. Затова и Бог не иска да се взираме толкова в хората, защото дори в началото да сме впечатление и възхитени от тях, неминуемо ще видим неща, които да ни разочароват. Както и те в нас, разбира се. И същевременно Господ би използвал точно същите хора около нас, за да ни покаже любовта и милостта Си, но без да ни позволи да ги превърнем в идоли. Осъзнаването, че сме просто хора, а само Господ е Бог и като такъв заслужава пълно доверие и почит, изважда „Ръката“ от „ръкавицата“. Това ще свали много тежест и изисквания във взаимоотношенията ни с околните. Те не са Бог и няма как да бъдат – осъзнаването на това ще ни пази от нереалистични очаквания спрямо хора, а в последствие от разочарование, обида и непростителност. От друга страна, ще ни тласка все по-силно към истинската помощ, безопасност, приятелство и любов, която имаме в нашия Господ Иисус Христос.

Предизвикателство за седмицата: Сещаш ли се за някого, когото трябва да „оправдаеш в съда“ на собственото си сърце? Човек, от когото си изисквал и очаквал много? Човек, който ти би искал да беше постъпил по друг начин?

А има ли някой, който се е превърнал в „ръката“ за теб? Този, при когото отиваш винаги за помощ, за съвет или просто да излееш мъката? Някой, без когото не би могъл да преживееш проблемна ситуация или тежък момент.

И двата типа личности по един или друг начин са били „ръката“ в живота ти, като може би дори са застанали на едно ниво със самия Бог за теб. Помни, че Бог не би искал да се чувстваш самотен или разочарован, а това задължително би се случило, ако на Божието място поставиш образ на човек. При следващо предизвикателство или тежък момент през тази седмица те предизвикваме вместо да се обадиш отново на сигурния човек, който би те разбрал и подкрепил, да се помолиш на Бога и да отидеш лично при „Ръката“ и „Сърцето“, което те обича.  

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Dan Gold/Unsplash.com